Амбер – морската сирена на Берлин

Автор Нели Емрович, снимка amberberlin.com

Родена във Варна, Светлана Шолтц заминава с родителите си в Германия, още когато е на 11.

Псевдонимът – Амбер получава, след като започва да се занимава с ориенталски танци в Берлин, където живее със съпруга си и двете им деца.

Скоро тя ще представя Германия и България на танцувален форум в Атина.Момичето, което още копнее да се прибира всяко лято край морето, за*- да се наслаждава на варненските улици и тишината край брега е съвкупност от артистизъм и изящество. Преди години тя завършва висшето си образование – специалност – театрални науки, философия и педагогика в Берлин, но дори и докато учи, не спира да танцува.

„Танцувах още, като ученичка в гимназията в различни групи – джазданс например и играех усилено театър. Винаги съм имала желанието да танцувам.Танцът е моят медиум.“, казвя Светлана.

С ориенталски танци започнах да се занимавам преди 21 години, но с паузи най покрай двете майчинства.

„Танцът ме е придружавал през различни фази на моя живот – следване, работа, майчинство…

Бил е движеща сила за всички други неща, с които се занимавам, като пространство лично мое, в което мога да осъществявам своите идеи, мечти. Много ми е важен. Бих казала,  че без него не мога да съществувам“, допълва Амбер.

Варненката е ръководител на детска градина и партньор на фирма от САЩ за разпростаняване на витални вещества.

Фестивалът в Атина, където дамата ще участва е на високо интернационално равнище. Там ще се изявяват  Мохамед Казафи (Египет), Елена Рамазанова и Делана (Русия), Мерседес Нието (Унгария) Елена Дахабейа (Гърция), която е и организаторката на фестивала, също така нейната учителка Катарина Джумана от Берлин.

За варненката това е пъва изява извън Германия.

„Ще танцувам един дует с моята приятелка и колежка Терезе Йост и също така и соло на лайф музика от оркестър Мазикатея Европа.

Парчето е класическа мелодия с много чувство. Мелодията ми е позната, но не знам точно в кой вариант, с кои инструменти в кое темпо ще прозвучи на сцената. Изисква се изкуство за импровизация“, вълнува се Светлана.

Влюбва се в ориенталските танци, а по-късно открива, че те се разпростаняват по цял свят и имат публика на всички континенти  (може би освен Антрактида). В момента зцмчс огромен интерес се приемат на Азиатския пазар. В Германия си има сцена от 70-те години, като най-често се танцуват по сватби, рождени дни, юбилеи, фирмени празненства,  а и също така на големи сцени, в театри, на шоута и интернационални фестивали. „В почти всеки град има училище или студио където може да се изучава танца и да се тренира. Общо взето гледат на него като на изкуство и му се възхищават“, добавя варненката.

Подготовката за всеки танц трае около две седмици.  По думите й, най-трудно е да се намери подходяща музика. „Намеря ли точното парче за дадения повод, работата тече и танца бързо се оформя“, споделя АмбЂр.

За повечето хора, танцът е хоби, но е възможно да бъде и професия, стига да имаш и други доходи в Германия.

Светлана много обича България и Варна и липсва, много. По време на изявите си, тя се старае винаги да бъде вярна на личния си стил, изграден в Германия. Нейни образци са таньорите от Златния век на ориенталските танци, като Самия Гамал, Нагуа Фуад, Сохейр Заки – станали известни, чрез филмите, в които са участвали в Кайро.

Тя се надява, че в Атина, където ще представи родната си страна и Германия,  ще бъде високо оценена, както от страна на жури така и от публиката.

/p…